Новото начало

Заглавие: Новото начало Нед Юли 29, 2007 8:56 am

На един стол някъде в една стая седеше момиче.Тя носеше училищни одежди, шапката й беше закрила цялото лице, но момичето не спеше.Беше замислена.Все пак не всеки ден можеше да тръгнеш на училище.Момичето беше високо и тъмнокосо.Очите бяха скрити под черната шапка, тя държеше в ръце камата, която беше разглеждала само допреди един миг.Казваше се Джейсън Алисън.Джейсън - странно име, винаги го беше мислела.Беше по скоро мъжко, но никой така и не й обясни защо се казва точно така.Може би семейството беше очаквало да се роди момче и бяха избрали името, но когато се беше родило момиче, те колкото и невероятно да беше, бяха кръстили момичето с мъжко име.Едва ли това беше причината, но Джейсън, или Джеси както й викаха понякога в нейното селце винаги си го беше обяснявала така.За повечето хора тя беше Алисън.Първото име винаги беше забравяно.Идваше от далече - малко селце, на много километри от това училище.Там, в родината й винаги беше спокойно, тихо, хората не се забъркваха в нищо и единствената им работа беше да обработват нивите си, да пасат животните си и да разказват приказките си.За малката Джейсън това не беше начин на живот.Беше размирницата на селото и за да се отърват от нея я бяха запратили чак тук, тъй далече..Е, щом я искаха далеч..Но защо ли?Един въпрос никога не й даваше мира, дори сега, в училището, тя все още мислеше върху него.Тя не приличаше на никой от селцето, нямаше техния нрав, нямаше техните обичаи.Те бяха светлокоси, с млечно бяла кожа и сини очи.Ниски и в повечето случаи закръглени.Единствено тя беше различна.Висока и за техните стандарти твърде кльощава.Тъмнокоса и с много по - тъмен цвят на кожата, отколкото те..Може би имаше някаква тайна в това..А може би и не означаваше нищо.Джей се изправи и остави камата до другите си принадлежности.Беше време да опознае всичко около нея..Понякога беше недоверчива.Стана и започна да обикаля стаята

Заглавие: Re: Новото начало Нед Юли 29, 2007 9:12 am

Стаята не беше нищо особено - мебели, съвсем малко картини, един прозорец..Нямаше нищо интересно в нея, но Джей не искаше да я напуска, за да разгледа замъка.Първо трябваше да се оправи с вещите си.Погледна ги и се замисли.Дълго стоя така, накрая реши да остави този въпрос за по късно.Изобщо не й се разправяше.Извади от пътната си чанта, с която беше дошла до тук няколко малки плодчета и ги изяде отново замислено.Из замъка не се чуваше абсолютно никакъв шум..Струваше й се, че е съвсем сама..Не можеше ли да си имат поне домашен любимец..Самотата я подтискаше.Отвори прозореца и се показа почти в цял ръст през него.На двора също нямаше никой, но поне в далечината се чуваха птици.Джей беше прекарвала най - много именно с тези същества.По нейния край имаше малки птици, но и големи - те биха могли да проговорят само ако имаха кой да ги научи.Винаги я беше било страх от тях..Беше прекарвала всичките си дни в гората.Под сенчестите клони, разговаряйки си сама, мислейки, че животните я разбират.Защо ли си припомняше това?Беше си казала да не тъгува по родния край, но ето че я беше обхванала някаква носталгия.Какво ли беше накарало майка й да я пусне толкова далеч?Тя се боеше за Джей много повече отколкото за сестра й.Джей имаше също и брат, който приличаше във всичко на нея.Майката се страхуваше точно толкова и за него.Да не би защото бяха малко по - различни от жителите на селцето?Брат й беше по голям от нея с две години.Винаги ходеше с нея, защото и той се беше чувствал отхвърлен.Джей страдаше за него много повече, отколкото за всичко друго, което беше оставила.Някъде долу видя тъмна фигура.Можеше да е учител, но Джей не искаше да проявява лошия си нрав, който понякога я обхващаше, още от първия ден и слезе от перваза на прозореца.Стаята си оставаше все така безлюдна както преди малко.Всичко беше тихо и тягостно.Джей се строполи отново на стола като този път взе колчана със стрели и лъка.Огледа се...За жалост май не даваха да се упражняваш в стаята.Лъка и колчана бяха отново оставени на мира..Дали пускаха да се пращат съобщения?Можеше да намали чувството си за вина, че е напуснала без да предупреди брат си като му прати писмо.Надяваше се той да не й се сърди..Не нямаше да й се сърди, винаги беше я разбирал.Навън започна да става тъмно.Момичето се умори и заспа на стола.Шапката й падна, но тя не го усети и продължи съня си.През прозореца долетяха воят на вълк и писъкът на нощните птици.Някъде наблизо, като че ли, се чу приспивната песен на щурец.Нощта криеше много живот в себе си

Заглавие: Re: Новото начало Нед Юли 29, 2007 6:33 pm

Събуди се с неприятно чувство.Пак й беше текло кръв от носа..Добре че си носеше лекарството.Пийна малко от него.Имаше ужасен лют вкус.Тя поразклати глава и отиде да се измие в банята.Върна се освежена и готова за новия ден.Новия ден..Какво щеше да прави през всичките дълги часове?Да седи тук?Простена при тази мисъл..По принцип изобщо не се задържаше дълго на едно място, но щом се налагаше.Седна на един от удобните дивани, като преди това го обърна към прозореца.Взе голям бял лист хартия и едно моливче.През часовете, които нямаше работа, Джей рисуваше или ишеше нещо.Това бързо й омръзваше още повече, че рисуваше ужасно, но поне имаше работа.Би предпочела още от днес да започва с оръжията, но какво да се прави - трябваше да се научи на търпение.Бавно започна да рисува с миниатурното моливче.Рисуваше гората.Винаги беше обичала дърветата, беше израстнала сред тях.Брат й започна да й липсва още повече.Защо спомените я мъчеха толкова.Захвърли листа и се подпря на перваза.От една страна искаше да се върне в селото, а от друга си спомни за обидите на жителите.Не, когато се изучеше щеше да поеме по познатия път и да им покаже на какво е способна.Да, това я устройваше.Тя взе листа от земята, обърна го от празната страна и започна да пише.

Заглавие: Re: Новото начало Вто Авг 28, 2007 6:54 pm

"Добре време за багаж" момичето седеше над багажа си и го гледаше с тъпо изражение. Нямаше кой да го разопакова затова тя въздъхна и се зае сама..Извади дрехите си, книги и какви ли не неща. Подреди кое както и паднеше, докато не стигна до най-същественото. Беше меч - перфектна изработка, той беше обвит в красива ножница на тъмно сини огньове
- Гламдринг..Един ден аз ще те притежавам - каза тихо с любов Джей и остави меча на леглото си внимателно, за да му намери по-късно място. Стаята й изглеждаше доста разхвърляна, но тя обичаше това..Не познаваше никой, така че едва ли щеше да очаква гости скоро