Стаята на Алекса

Алекса влезе в голямото помещение и се огледа.Първата стая беше всекидневна и имаше един голям и един малък диван.В средата на стаята имаше и ниска голяма масичка,която Алекса много хареса. Огледа се и видя две тераси.Едната беше доста просторна ,но другата едва побираше трима 4овека.Тя се загледа в дале4ината през терасата и забеляза колко великолепна гледка има.Цялата гора се виждаше от тук и малко от езерото.Небето беше тюркуазено и Алекса сякаш се по4уства удома.
Не подозираше ,4е всеки у4еник ще си има своя стая.Отиде в всекидневната и се тръшна върху един от диваните.
-Явно на у4илището е направена някаква магия за заемане на малко пространство от големи стаи и зали.-Каза си тя на глас.Помисли си също ,4е и стаите се самоподреждаха в зависимост от 4овека ,които ще я притежава.
Тя стана и отиде до бялата мраморна баня се усмихна.После влезе и в последната стая ,а именно спалнята.(Няма да я описвам ,вижте я от снимката.)Тя подреди багажа си и се завъртя на място."Прекрасно е!То4на за мен!"-Помисли си тя.
После се събле4е на бързо и влезе в банята ,за да си вземе един топъл душ.Когато излезе беше напълно освежена.Тя се загърна с един черен,сатенен , до средта на бедрото ,халат и отново отиде до тераста ,за да се полюбува на гледката.

Когато реши ,че вече е време да си оправя багажа,Алекса стана и се отправи към спалнята.Седна на леглото и с отегчение се зае да подрежда всичките си дрехи и други неща по местата им.Снимките бяха по рафтовете ,гримовете до огледалото,шампоаните,четките и т.н. стояха подредени в банята,дрехите по шкафовете,книгите и те по равтовете.Наи-накрая можеше да си почине от всичко.
Без да се преоблече ,без дори да махне завивките на леглото,тя се отпусна назад ,загледана в тавана.Всяко едно мускулче по тялото и наи-накрая се отпусна и Алекса се почуства в безопастност.Затвори очи и
мигновенно заспа.

Вървеше по тъмен ,безкраен коридор осветен само с факли по големите каменни стени.Напред се виждаше само тъмнина и нищо повече.Алекса забърза крачка и започваше да се плаши.По едно време чу някакав глас да я вика."Тук...Тук...Тук...Тук...Тук".Колкото повече се опитваше да избърза толкова по-бавно вървеше към края на коридора.Вече галсът не се чуваше а сякаш някакви капки се чуваха да падат на каменния под.Изведнъж Алекса осъзна ,че е савсем сама.Заапочна да тича ,но се спъна и падна.После видя баща си пред нея ,да я гледа с насмешка и да се смее."Кога ще пораснеш?"Каза тои и изчезна сред тъмнината."Това с маика ти стана заради теб"-Се чу гласът му в далечината...
-НЕЕЕЕеее-Изкрещя Алекса и се надигна рязко в леглото си.Цялата дишаше тежко и сърцето и щеше да изкочи.Хвана се за главата и осети,че я е избило под.Осъзна,че всичко е било сън,но въпреки това се чувстваше ужасно.
Стана бавно от леглото и тръсна глава.Надигна се и без да гледа напред закрачи към банята.Облегна се на мраморната мивка и пусна водата.Опитваше се да не мисли за кошмара и за баща и.Наплиска се с вода и отиде на терасата.Седна на един голям дървен стол и се загледа в прекрасната гледка,но всъщност не я виждаше.Сега всичко беше заето от неините си мисли.
-Ще бъде много трудно.-Каза си тя и продължи да гледа към залязващото слънце.