Езерото

Голямото продълговато езеро беше едно от любимите места на учениците.Децата се събираха там за срещи,плуване,почивка или просто ,за да се порадват на хубавото слънце.Водата беше прохладна и дълбока.В езерото нямаше много видове риби ,но пък могат да се намерят лунни камъни и всякакви видове водорасли.

Роксас се беше запътил към езерото и когато стигна там видя едно високо червенокосо момиче което също седеше там. Той отиде при нея и и каза:
-Здрасти аз съм Роксас, А ти си ??

/Засега аз съм единствената червенокоса в това училище ,така че приемам ,4е говориш за мен./

Алекса вдигна поглед и се загледа в новото лице срещу нея.Имаше чуството ,че го познава от някъде,но не си спомняше от къде точно.Тя се усмихна на Роксас:
-Здравеи.Аз съм Алекса.-каза тя и подаде ръка за да се здрависат.

/Сега от името на ученик ли пишеш или от името на учителя?/

Амийй.... ас съм не точно ученик нито точно учител .... моя предмет е по разпуснат от другите и учениците се дъргат с мен като с приятел но всъщност съм им и учител....Абе заплетена работа... Хаиде чао от мен Данте ме чака на арената

Роксас се отдалечи и тръгна към боината арена."Това ще бъде интересно."-помисли си тя и се загледа към мястото където битката вече започваше.Всичко свърши за по-малко от минута и Алекса видя как Роксас е паднал на земята ,а Данте се отдалечава.Момичето се засмя и подвикна на Роксас ,които тъкмо се канеше да стане:
-Вие какво,играете ли си?-после седна на една близка пеика и скръсти крака като се смееше тихо, а Роксас вече беше на крака и не можеше да повярва ,че е загубил.

- Бърза битка, нали?- някой проговори зад гърба на Алекса и момичето се обърна и видя едно не много високо червенокосо момиче. Веднага я позна. Бяха се видели вече.
- Какво искаш?- смръщи се Алекса. Още не беше забравила миналата им среща .
- Хмм... може би да ти се извиня!- усмихна се момичето.- Името ми е Ерика.
- И как так реши, че трябва да се извиниш?
- Ами реших, че с теб сме сродни души, за това не искам да се караме...
- Доста глупав отговор!- каза Алекса и се изправи.- Харесва ми!
Двете момичета се засмяха.
- Ела сега да поздравим Данте!- предложи Ерика и двете са запътиха към стаята му.

Алекса стана усмихна се още веднъж."Може наистина да се окаже приятна.Всичко с времето си."-Помисли си тя и двете тръгнаха към стаята на Данте.

/Само дето на мен не ми дава да пиша там. /

Те таман тръгваха когато Роксас ги пресрещна.
-Искам да ви кайа че съм ви сърдит
И двете момичета се спогледаха учудено
-Никои не обръща внимание на пострадалия-Роксас се изсмя и тръгна към стаята си.

Двете момичета се разхилиха от ракцията на Роксас.Двете се затичаха към него и застанаха от двете му страни ,но и двете вървяха назад ,за да могат да се гледат лице в лице.Момчето преължи да върви като се правеше на обиден и не каза нищо.
-Виж какво ,тя ме отмъкна,нея обвиняваи!-Каза Алекса като се засмя.Днес беше в много добро настрение и реши да го удря на бъзик.
-Хм,-изгледа я Ерика на криво.-пък и ти никак не изглеждаш пострадал.Само падна по дупе,което си беше много смешно всъщност.-Каза Ерика и продължи да се хили злорадо.
-Виждаш ли я каква е змия?-Попита Алекса,като кимна към Ерика.
Явно всичката тази сценка размекна малко Рокас и едва се забеляза как тои леко се подсмихва,но продължи да върви към другия краи на езерото.По едно време...

Чудеше се какво има ,че да ходят чак до тъмната гора.Тя се подвуоми за секунда,хвърли един поглед на Ерика ,но после каза:
-Амии...да.Защо не.-После се отдели от Рокас и Ерика и тръгна до Данте.Чудеше се какво да каже ,но после изтърси:
-Та,какво ще правим в тъмната гора?-А посе се усмихна леко