ЛАГЕРЪТ „НАЙТ МУУН”
1.Welcome To The Black Parade
Денерис имаше чувството, че са пътували само няколко минути, когато шофьорът спря пред една огромна каменна стена с дървена врата в средата.
-Хайде, слизайте! Пристигнахме! Ей сега ще ви смъкна и багажа.
Дани слезе, следвана от още няколко хлапета. След малко и саковете бяха смъкнати. И когато тръгна към вратата, Дан се сети, че тя е водачката в случая. Малко се стресна в първия момент, но какво пък! Това все пак бяха деца, не зверове...Всъщност...не се знаеше...
И така, тя отвори вратата. Там стоеше усмихнат възрастен господин.
-Здравейте, здравейте! – каза той, после се запъти към Денерис и й даде някакви листченца. – Ето, влезте тук и после ще се настанявате по бунгалата.
Децата влязоха в сградата вляво от тях – оказа се трапезария. Имаше четири квадратни маси с по три места на всяка.
-И така... – Денерис се изправи и заговори. – Първо разпределението по бунгалата. Първо бунгало – Сребърна роза – аз, Джейсън, Кори и Лейси, като аз съм отговорник. Второ бунгало – Златна орхидея – Ерика, Лексиана и Алекса, с отговорник Ерика. Трето бунгало – Кристален кактус – Данте и Роксас, с отговорник Данте. Сега се настанете и точно в седем ви искам на вечеря!
Децата излязоха от трапезарията и замъкнаха саковете към бунгалата. Дани отвори вратата на Сребърна роза – беше отключена. Тя, Джей, Кори и Лейси влязоха в малката, но уютна стая. Точно срещу вратата имаше бюро с четири ключа, поставени върху него. . До него имаше четири стола, а в двата ъгъла – две двуетажни легла.. В другите два ъгъла имаше гардероби.
Следващите минути минаха в разпределяне по леглата. Дани беше горе вляво и над Джейсън, а Лейси – над Кори.
В съседното бунгало не беше по различно – Ерика над Лексиана вляво и Алекса горе вдясно. Те веднага започнаха да си разтоварват багажа – само след половин час дрешниците бяха пълни.
Момчетата се ширеха на две легла в тяхната стая. Те, за разлика от момичетата, първо си починаха добре, след което се заеха с багажа.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
В седем часа всички бяха строени пред трапезарията. Денерис извади един ключ, отвори вратата и изчака всички, за да влезе последна. Седна при Ерика и Алекса. После извади листченцата, връчени и от управителя, и помоли за тишина.
- И така...добре дошли в лагера „Найт Муун”! Надявам се да ви хареса. И все пак трябва да ви кажа и нещо не особено приятно – правилата. – последва групова реакция на недоволство. – Е, сега ще ви ги спестя, но ще ви раздам тези листчета. Отзад има карта на лагера. А сега е време за вечеря! Добър апетит!
В същия миг в помещението влязоха две прислужници, носещи храната. Започнаха със салата, после преминаха на мусака. Освен това можеха да избират между „Швепс” и натурален прасковен сок. Иначе казано, всички добре си похапнаха.
- И така... това помещение е отворено винаги – може да си налеете вода или да хапнете нещо леко. Съседната сграда е банята. Достъпът е леко ограничен, но това го пише на програмите. Да, сега и тях ще ви раздам. – тя мина и им раздаде по още едно листче. – Сега, след като всички са сити, искам да се приберете по бунгалата и да прочетете упътванията, с които ви снабдих. И ДА СПАЗВАТЕ ПРАВИЛАТА!!! – Дан за миг стана строга, но после отново си възвърна детската физиономия.
Всички се изнизаха и се запътиха към бунгалата. Е, имаше изключения, които искаха да посетят другото „голямо” място. Но минутки по-късно всички лагерници, дори и Денерис, разглеждаха упътванията, раздадени им на вечеря. Някои бяха хубави, други не толкова, но все пак бяха тука за купона и едни глупави правила не можеха да го провалят.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Никой не беше доволен от многото правила, наказанията и ранното ставане, но, разбира се, това нямаше да е причина да не става купон.
-Хей, Денерис, какви са тези лагерни игри? – попита Джейсън.
-Ами различни игри с цел опознаване между лагерниците, или пък физически състезания или образователни игри....нещо такова.
-Аха – на Джей този отговор й стигаше. Тя стана от леглото си и изрови някаква книга от багажа си.
-Да, това е идея – рече Дан и последва примера на Джейсън – взе си една не особено тънка книжка, качи се по стълбата и зачете. Другите две момичета играеха на асоциации.
При другите момичета не беше много по различно, само че играта беше верижка. Момчетата пък си приказваха след близо двучасовото разтоварване на саковете.
И така до 23:00 часа, когато лампите изгаснаха и изморените лагерници един по един се унесоха и заспаха.
Вто Авг 28, 2007 12:40 pm
